EN  DE  ES  RU 
Начало  -  За контакт -  Онлайн резервация  - Мнения - Фото галерия - Вилите - Цени и оферти 
      
  Чеверме
  Барбекю
  Природа
  През зимата
  През лятото
  Можете да видите
  Развлечения
  Вашето тържество
  Кетъринг
  Заведения
  Смолян
  На ски в Пампорово
  Екскурзии в Родопите
  Бачково
  Къщата на мечките - връх Перелик
  Конна езда
  Момчиловци
  Широка лъка
  Смолянски езера
  Пещери в близост
  Каньона на водопадите
  Перперикон
  Обсерватория Рожен
  Момчилова крепост
  Агушеви конаци
  10 места в Родопите
 
The Sound of Silence
Eco Jazz Festival
 
Любопитно...
ДАН травел
WEB Хостинг
 
Връзки
bg mamma
FLIPKEY
booking.com
Градинска мебел
Рецепти от Амампури
3D снимки
Za Hotelite.com
Уникални Родопи
ОФЕРТИ
Facebook
BgHotelite
BgVakancia
ВРЕМЕТО


 
 
Перперикон

 

На 15 км. от град Кърджали се намираархеологическия комплекс Перперикон. Слоеве история разкриват ден след ден на археолозите своите тайни. Върху комплекса се работи от няколко години, а прогнозите са, че още дълго време мястото ще е в центъра на археологическотовнимание. Крепостта е построена върху останките на древнотракийско светилище, което хилядолетия наред е било най-святото място за поклонения по тези земи. Археологическият комплекс Перперикон включва крепостна стена, акропол, дворец и жилищно предградие. Историческите сведения за мястото говорят за великолепието му през античността, по време на критско-микенската цивилизация, за уникалните каменни дворци и сгради, изградени без никакъв метал. В по-късния период по времето на император Юстиниан археологическия комплекс Перперикон е възстановен и допълнително укрепен, но скоро след това по тези земи нахлуват славяните и мястото запада, крепостта губи значението си за няколко века. След като Византия възвръща силите си, през IX век Перперикон е вече областен център на Източните и Централни Родопи. Нов възход в развитието си крепостта претърпява през XIII век, когато административна реформа във Византия го определя като център на новата административна единица Ахридос. Според историците през периода XIII-XIV век в крепостта кипи интензивен живот, тя е важен културен и стопански център в тази част на Родопите, а от средата на XIV век вече и епископски център. Вероятно през втората половина на XIV век междуособиците по тези земи се отразяват на развитието на Перперикон и като много други крепости в района, тя запада и не се възстановява повече. До XVI-XVII век преобладаващото население в региона е християнско, но през XVIII век тук се заселват много турци и това коренно променя етническия облик.

 

 

ИСТОРИЯ

Перперикон е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище, свещен град и крепост. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите.Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали, на скален връх с кота 470 м. В подножието му се намира село Горна крепост, край което тече Перперишката река, вливаща се наблизо в язовир “Студен кладенец”. По поречието на реката са разположени археологически обекти от различни епохи, подредени около естествения центърПерперикон.Археологическият комплекс Перперикон се състои от четири основоопределящи части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха:

  • Мощна крепостна стена.
  • Акропол- изграден от огромни каменни блокове, разположен в най- високата част на хълма.
  • Дворец- изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв. м.
  • Северно и южно предградия- представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове.

Според данни от последните археологически проучвания най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха, края на VI – началото на V в. пр. Хр. Тогава хората не са могли да обработват скалите с примитивните си оръдия на труда. По тази причина фрагментите от неолитна керамика се откриват върху повърхността на канарите, отложени в естествени пукнатини. Името, според проф. Александър Фол, е от бога на камъка Пер. Следващият установен исторически период е каменно – медната епоха, енеолита, и по-точно нейният финал в края на V и началото на IV в. пр. Хр. От това време вече със сигурност може да се определят грубо изсечени в скалите ями с натрошена култова керамика. Развитието на скалния комплекс продължава и през бронзовата епоха. Вече определено може да се твърди, че в нейната късна фаза, XVIII – XII в. пр. Хр., Перперикон преживява първия си голям разцвет. Това е епохата на крито – микенската цивилизация, на Троя и Микена. През XIII – XIV в. от н.е. крепостта е областен център и епископско средище във Византия. След 1346 г. крепостите в Източните Родопи са унищожени и повече не се възстановяват.

 

 

 Многобройните находки находки дават оснжвание да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Върху специален олтар се извършвал винено – огнен обряд и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието. Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си “Животът на дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара. При описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. пр.Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис, което “…се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфи, няма нищо различно.”. Херодот никога не е посещавал вътрешността на Тракия и често дава неточни географски обозначения. В случая той отбелязва, че храмът се намирал зад заснежените планини и на висок връх. Оттук в съвременната наука заляга становището, че светилището е било във високите дялове на Западните Родопи. Малцина се бяха замисляли върху факта, че от Бяло море се вижда високия хребет на Южните Родопи – т.нар. Гюмюрджински Снежник. Зад него са ниските и удобни за живот части на Средните и Източните Родопи, наситени с много богати археологически паметници от различни епохи. А сред тях несъмнено изпъква свещения скален град Перперикон, най-големият мегалит на Балканите и в Европа. Римската епоха е епоха на разцвет за Перперикон, който обаче завършва с нашествията на готите, разорили градове и села във втората половина на XIV в. Археологическите проучвания показаха, че тогава Перперикон е бил превзет и изгорен. Но градът възкръсва още в V – VI в. сл. Хр. Византия преживяла съдбоносна война с варварите укрепва и постепенно започва да възстановява границите на Римската империя. При император Юстиниан Велики(527-565) почти са достигнати старите предели. Същият василевс извършва колосално строителство, възобновявайки и преизграждайки древните градове и твърдини. Крепостните стени на Перперикон са отремонтирани, а са построени и нови, подсилващи защитата на Акропола от уязвимата западна посока. Отново функционира инфраструктурата на селището. Налага отпечатък и утвърдилото се след V в. християнство. Базиликата в Акропола е преустроена в църква, като от изток е добавена необходимата апсида. Християнски храмове се издигат и в околностите на Перперикон. От север и югоизток нахлуват други нашественици – славяните и арабите. Територията на империята отново рязко се съкращава, като е застрашено дори съществуването и. Навсякъде се шири упадък и запустение. Към началото на 7 в. току-що изградената мощна фортификационна система е буквално изоставена. Тази съдба не убягва иПерперикон. Животът в града не изчезва, но съществуващото тогава селище е бледо подобие на миналото величие. Свещените скали обаче стават място за поклонение на друг народ. През 7 в. прабългарите на вожда Кубер са заселени от императора в околностите на Солун. Подобно на траките, в религията на прабългарите обожествяването на скалите играе важна роля. Племето на вожда Кубер е оставило по южните склонове на Родопите няколко находища от рисунки-графити, които са много близки до откритите в Североизточна България изображения. Точно към тях спадат и намерените графити от Перперикон. Всички те са с култов характер – символичната игра “дама” и ритуално изобразяване на женски полови органи. Последните вероятно са свързани с култа към тюркската богиня на плодородието Умай, чиито образ е изпълнен с остър предмет в най-високата част на Перперикон. Със стабилизацията на Византия през IX в. активната дейност се премества в подножието на Перперикон, където тогава се е намирал областният център на Източните Родопи. Крепостта добива отново важно значение през XIII – XIV в., когато се създава новата административна единица Ахридос. А през 1339 г. в писмо на Вселенската патриаршия той е обозначен като епископски център, очевидно отделил се от старата епископска катедра Ахридос. Данните от археологическите разкопки показват, че през XIII – XIV в. животът в крепостта Перперикон е бил интензивен. Той няма блясъка на античността, но показва важността на средновековния център. Върху останките на късноантичния храм в Акропола е построена нова църква, вече изцяло изградена от ломени камъни, споени със здрав бял хоросан. Наоколо се оформя обширен некропол, даващ представа за значителния брой на населението. Развиват се и квартали с полуземлянки и частично използване на старите улици. Открива се много керамика, предмети и монети, като особено интересни са изключително редките за този район сребърни монети на цар Иван Александър, регистриращи неговата кратка власт в Перперикон през 1343 г. Гражданската война от 1341 – 1346 г. унищожава крепостите в Източните Родопи и те повече не се възстановяват. Очевидно такава е била и съдбата на археологическия комплекс Перперикон. Но, според открит турски регистър от 1626 – 1627 г., населението в селищата под Перперикон продължава да бъде християнско. Засилената мюсюлманска колонизация след XVIII в. променя коренно етническия облик.

ЛЕГЕНДИ

 

 

С Перперикон се свързва името на бог Дионисий, за който има следната легенда: „Някога, когато боговете още живели сред хората, Зевс се влюбва в красивата Семела. Венец на тяхната любов става малкият Дионисий. След като Гръмовержецът вшива в бедрото си детето, то се ражда красиво и най-весело сред останалите богове. Обкръжен от многочислена свита сатири с кози копита и от прекрасни менади, Дионисий скита по Земята и учи хората да отглеждат грозде, правейки от него благоуханно и замайващо главата вино.” Така по-късно се появяват празниците в негова чест: т. нар. орфическите мистерии, които се правели само от посветени, а това били единствено неженени мъже. Те били наричани а-бии т.е. не-жизнени, защото не водели нормален и обикновен живот. Тайнствата ставали в затворени общества и скрити места, недостъпни за погледа на останалите хора – скали и пещери, с каквито изобилстват Източните Родопи, Странджа и Сакар. Те били придружени с хорови песни и мимически игри. Кулминация представлява символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионисий от титаните, и също символичното зачатие на богинята-майка, даващо началото на живота. Първата се осъществявала чрез кръвната жертва на бик, кон, козел, а понякога и хора. Зачатието пък се реализирало с масово съвкупление на мъже и жени. По-късно орфическите тайнства се олицетворяват от разюзданите вакханалии в чест на бога на виното и веселието Дионисий.

 

Villas Amampuri - Pamporovo


 

        
 тел. 0878599300

Начало
Цени и оферти
  Общи условия
  Мероприятия
  Ваучер Подарък
Ресторант
  Предлагаме
  Свадба
Вили Стандарт
Вили - Лукс
  Вила Ataulfo
  Вила Chindasvinto
  Вила Walia
  Вила Teudis
  Вила Wamba
  Вила Witerico
Местност
  Пътна карта
Полезна информация
  Чеверме
  Барбекю
  Природа
  През зимата
  През лятото
  Можете да видите
  Развлечения
  Вашето тържество
  Кетъринг
  Заведения
  Смолян
  На ски в Пампорово
  Екскурзии в Родопите
  Бачково
  Къщата на мечките - връх Перелик
  Конна езда
  Момчиловци
  Широка лъка
  Смолянски езера
  Пещери в близост
  Каньона на водопадите
  Перперикон
  Обсерватория Рожен
  Момчилова крепост
  Агушеви конаци
  10 места в Родопите

Търсене в сайта
 
 

Добави, за да получавам новини и специални оферти
 
Print Page Принтирай страницата

Bookmark Page Добави в favorites
 


                        Уеб камера от Пампорово ; Вили Амампури - Пампорово

  
Цени и оферти 
Общи условия
Мероприятия
Ваучер Подарък
Ресторант 
Предлагаме
Свадба
Вили Стандарт 
Вили - Лукс 
Вила Ataulfo
Вила Chindasvinto
Вила Walia
Вила Teudis
Вила Wamba
Вила Witerico
Местност 
Пътна карта
Полезна информация 
Чеверме
Барбекю
Природа
През зимата
През лятото
Можете да видите
Развлечения
Вашето тържество
Кетъринг
Заведения
Смолян
На ски в Пампорово
Екскурзии в Родопите
Бачково
Къщата на мечките - връх Перелик
Конна езда
Момчиловци
Широка лъка
Смолянски езера
Пещери в близост
Каньона на водопадите
Перперикон
Обсерватория Рожен
Момчилова крепост
Агушеви конаци
10 места в Родопите